Част от историята :
Навремето с царски указ маврудовите лозя между Пловдив и Асеновград са отчуждени. А германци построяват летището край Крумово. От онова време е останало само названието на жп спирката откъм военната част на аеродрума “Маврудово”. Германците са построили и летището до самия Пловдив, върху площта на което сега е ЖР “Тракия”. Строежи като този корпорация “Трайтън” нарича технологични паркове. Подобни са изградени в почти всички континенти. В повечето случаи към тях има летища. И са все на ключови места в Измир, Турция, в Испания, във Форт Уърт, Тексас базата на “Бел хеликоптерс”.
Мощната полувоенна групиров ка “Трайтън систъм корпорейшън” от САЩ е искала да купи за стратегически нужди летището край село Крумово още през 1994 г., заяви пред “Марица днес” отлично информиран източник, свидетел на събитията. В Щатите стратегическите интереси и проектите, се планират с 10-20 години напред. През 1994 г. още не е приключила войната в Босна. В основата є също бяха етническите проблеми, както и в сегашната война в Сърбия. Отвъд океана очевидно не са били доволни от резултатите на онази война и са подготвили следващата на Балканите, коментира нашият източник.
В дискретното проучване на българска земя е участвал лично изпълнителният директор на “Тритон” Бърнард Макмахон. Той заявил, че е о. з. адмирал, като подчертал, че никога не е служил във флота на САЩ.
“Трайтън” вземала на работа само бивши офицери. За да получиш такъв чин в запаса без някога да си плавал, значи си или от Пентагона, или от ЦРУ, разсъждава нашият източник. Активно участвал в проучването и архитектът от отвъдокеанската фирма KVG Дейвид Саша по негови собствени твърдения фамилията му нямала славянски произход.
Задачата на Саша била да снеме мерките на летището и околностите му. Вътре в летището изобщо не влязоха не искаха да разлайват кучетата. В същото време предварително знаеха, че от манастира “Свети Кирик” летището се вижда много добре. Заведохме ги там, с мощната им апаратура всички детайли се виждали като на длан, казва нашият източник.
От българска страна в проучването са взели участие 2-3-ма пловдивчани от мощна тогава, сега фалирала и следствена финансова групировка. Предложено є било 10-процентово участие в бъдещото начинание. Без право да влиза в управлението, но със задължение да следи изкъсо делата на бъдещото предприятие.
Проектът бил грандиозен. По него трябвало да се похарчат половин милиард долара. Предвиждал се строеж на 3-4 сгради по 10-15 етажа всяка. С хотелска база, трезори, подземни гаражи. Но само при положение, че купят летището и то 100-процентово стане тяхна частна собственост.
Бяха говорили дори с тогавашния кмет на село Крумово, спомня си нашият източник. На първо време освен съществуващата площ са били готови да купят още 500 дка терени, казва очевидецът. В онзи момент повече за продан не е имало.
Искали са да купят земя югоизточно от пистата, за да я удължат и на нея да могат да кацат и най-тежките самолети, съществуващи по света. Наясно са били и с това, че част от собствеността на летището и по-точно пистата за излитане и кацане, е собственост на военните. Двамата янки заявили, че летище Пловдив не им трябва за превоз на пътници, а на товари. Интересуваха се, ако то стане изцяло тяхна собственост,
ще разполагат ли свободно и с въздушното ни пространство. Летището им трябвало като междинно, заявили янките. Ако те бяха купили комплекса, кой щеше и как да проверява гражданска или военна стока щяха да возят големите самолети. И в каква посока на света, пита свидетелят.
Макмахон и Саша не са стреляли наслуки тогава те са знаели пак предварително, че през 1994 г. се гласи първото официално влизане на частния капитал в пловдивската аерогара.
След време става така, че вместо избраната първоначално от “Трайтън” финансова групировка в летището влиза ексбанкерът Христо Александров също следствен. После пък дяловете му са купени от “Селена холдинг” на Асен Мичковски, който на свой ред продаде пакета си на ТАДО Швейцария.
Христо Александров обаче и досега държи повече от 5 на сто от капитала на летището. За него се говори, че в Женева има суперлуксозен офис голям колкото панаирна палата. В него стояли 2-3 души, които по цял ден нищо не правели.
На първоизбраните си партньори няколко месеца след проучвателната мисия “Трайтън” изпраща писмо, в което съобщава, че се
отказва от намеренията си за инвестиция в пловдивското летище. Малко след това в него се намества гореспомената група. Остава само да гадаем кой всъщност стои зад швейцарските собственици на пловдивското летище, коментира нашият човек.
Тези събития отпреди 5 години престанаха да изглеждат бълнуване след обнародваното в Русия изявление на бившия представител на службата за външно разузнаване в Югославия генерал-лейтенант Владимир Зайцев. Според него още през 1994 г. бил известен планът на американското правителство за създаване на условия за постепенно
прехвърляне на Балканите на главните военни сили на САЩ в Европа. Затова на нашия полуостров се създава обстановка на управляеми военни конфликти.
От държавите първоначално се искат въздушни зони и коридори. Същинската дислокация трябва да завърши до 2002 г.
На Румъния и България ще бъде предложено да приемат по 10 000 американски войници. И цялата работа е заради каспийския нефт и изобщо заради петрола на изток от Балканите.…
източник вестник Марица
http://www.eunet.bg/media/show_story.ht ... y=89233024