ILS (Instrument Landing System) е инструментална радионавигационна система за кацане, която дава възможност на ВС (въздухоплавателно средство/средства) да извърши прецизен заход към екипирана със системата полоса при понижена видимост.
Самата система физически се състои от предаватели (антени) монтирани на строго определени места на земята и приемници на борда на ВС, които визуализират информацията за захода на съответните прибори (всичко е описано с подробности по-нататък)
Наземното оборудване се състои от три главни елемента:
- Курсов маяк (localizer) - той осигурява водене на ВС по оста на полосата
- Глисаден маяк (glideslope) - той осигурява водене на ВС по височина по време на захода
- Приводни станции (Marker Beacons) - те осигуряват точно определяне на разстоянието до точката на опиране в в определени точки.
Де факто, трите звена се обединяват и определят идеалната траектория на ВС по време на захода (а именно пресечницата на равнините на курсовия и глисадния маяк - вж. фиг 1.)

фиг 1.
Курсов маяк (КМ)
Както бе споменато, курсовият маяк води ВС по продължението на осевата линия на полосата. Неговата антена е разположена в противоположния край на ПИК и може да достигне размери до 20 м дължина и 3 м височина. Излъчвания сигнал е в VHF диапазона и е на честота от 108.10 до 111.95 MHz с разделение между каналите 0,2 Mhz. Например честотата на ILS полоса 27 в София е 109.5 MHz.
Технически погледнато, антената на КМ излъчва два частично припокриващи се листа (фиг. 2) (или още наричани леипископа) от радиоенергия с носеща честота тази на КМ. Представете си го като две листа от дърво, които лежат в една равнина и се застъпват с два от краищата си. Левият лист е модулиран с 90 Hz и е познат като жълт лепископ, а десният (модулиранс с 150 Hz) - син лепископ. При припокриването си двата листа образуват пътека широка около пет градуса, наричана равносигнална област.
Каква е идеята?! На борда на ВС има приемник на курсовия маяк, който приема двата лепископа и сравнява силата на техните сигнали. Ако синият сигнал е по-силен от жълтия на пилота се подава информация, че самолета е вдясно от осевата линия и обратно

фиг. 2
Глисаден маяк (ГМ)
Принципът на действие на ГМ е идентичен с този на КМ (фиг. 3). Отново има два сигнала под формата на листа, които се припокриват и образуват "коридор" с наклон спрямо земната повърхност обикновено около 3 градуса (може и повече и по-малко). Антената, която излъчва тези сигнали се монтира по следния начин - по дължината на ПИК, в средата на предвидената за опиране зона; по направление перпендикулярно на ПИК, отдалечена от полосата на такова разстояние, че да не представлява заплаха за ВС при нормалната употреба на ПИК.

фиг. 3
Важно явление при ГМ е появата на фалшива глисада, която се получава в резултат на отражение на сигналите от земната повърхност. Обикновенно тези лъжливи глисади са на ненормални ъгли (от порядъка на 12 градуса) и лесно се разпознават. Въпреки това поради появата на тези лъжливи глисади се е приело правило, което гласи, че глисадата винаги се захваща отдолу. Това означав, че ВС винаги снижава предварително по-ниско от глисадата, лети хоризонтално и след пресичането на истинската глисада започва снижение.
Маркери
Често пъти приводните (Маркерите) се считат за елементи от други системи. Истината е, че те са час то ILS системата. Това са мощни радиопредаватели, които излъчват сигнали с точно определени честоти във вертикална посока. Сигналите имат формата на праболоид. Различават се три вида маркери - Inner Marker (поставя се непосредствено преди прага на ПИК), Middle Marker (на 0,6NM от ПИК) и Outer Marker (на около 4-5 NM от началото на ПИК). Съответно на български имената са близка, средна и далечна приводна.
Всеки един от трите маркера излъчва сигнал с определена честота, който е еднакъв за всички маркери от този вид навсякъде по света. На борда на ВС има приемник, който при долавяне (преминаване през параболоидния сигнал) възпроизвежда звукова и визуална сигнализация, чиито вид зависи от вида на маркера. Така пилота на ВС се ориентира на какво разстояние от прага на ПИК се намира.
Сами се досещате, че точноста на маркерите спада драстично с увеличаване на височината, поради праболоидния вид на сигнала.
Бордови уред за приемане на ILS
Най-простите уреди за примане на ILS се състоят от два индикатора - един за КМ и един за ГМ. Индикатора за курсовия маяк представлява стрелка, която свободно може да се завърти от пилота, за да сочи определена стойност на компаса (определя се курса на захода, който се публикува в навигационните карти за всяка полоса). По дължината си стрелката е срязана на две места и свободната част може да се премества напречно на фиксираната. Така при наличие на разлика в сигналите на двата лепископа (жълти и син) се подава съответно напрежение и средната част на стрелката се измества във съответната посока. Когато самолета е на правилното място цялата стрелка е "сглобена"
на долните фигури се изобразява точно това:



Положението на глисадата се визуализира посредством две малки стрели, които се движат от двете страни на същия уред нагоре и надолу по разграфена скала с централно положение. Когато сигнала от някой от двата лепископа е по-силен, стрелките се изместват в съответното положение. Долните фигури демонстрирата работата на приемника на глисадата:



От изказаното горе се стига до извода, че за да се извършва захода правилно и по правилната траектория е редно да се стремим да държим двете стрелки във това положение:

Май е това, сори ако има печатни грешки!... ако имате въпроси ще се радвам да отговоря!