Това го пускам и другаде. Извинения, ако сте го видяли и там.
Поканиха ни цузамен-барабар на семейно гости в Германия и на 2 декември по интернета купих виртуални билети от Раянер за полети между Лондон Станстед и Лайпциг Алтенбург. Трите ни двупосочни билета (отиване на 19 декември и връщане десет дни по-късно) бе 240 лири или около 720 лв с всички данъци и такси.
По разписание полетите трябваше да траят час и 25 минути всеки, но на отиване блоковото време на полета бе 65 минути, а на връщане (срещу преобладаващите ветрове) -- 80 минути. По разписание „обръщането" на самолета трае 20 минути, но и в двата случая авиокомпанията си бе вградила ардъм за над половинчасови престои на земята.
(Предполагайки еднакви данъци, двупосочно пътуване за един човек по тричасовия маршрут между Лондон и София би възлязло на къде 175 лири или 205 евро/510 лв. (Демек, българска НТА би могла спокойно да предложи цена от порядъка на 480 евро, ако не и по-ниска, по тоя маршрут.) Обилният ми и скъпо придобит опит говори, че средното спестяване спрямо обикновените авиокомпании би било от порядъка на 30-40 евро. Но добавям, че сравнително късното ни резервиране и върховия коледен период биха добавили значителни допълнителни разходи -- от порядъка на 150 евро на човек.)
Денят преди да тръгнем получих имейл, че летище Алтенбург било временно закрито, и че вместо дотам, полетът щял да бъде до Ерфурт -- бая по-далечко от Лайпциг, отколкото и без това далечния Алтенбург. Е, кво да прай чиляк, кат са й фанал на хорото...
Станстед е на два часа от нашия кът на Лондон и пътуването с такси отне 60 лири. При това се наложи да ставаме по тъмни доби, след къс и незадоволителен сън. На портала повикаха за качване първо родителите с деца, което ни спести значителни нерви. Останалите пътници с настаняват „по социалистически" -- без индивидуално посочени места. Това не предизвика особени търкания, но бих казал, че със сигурност взима дан от по-нервни съпружески двойки. Самолетът бе чисто нов 737-800 с мирис на фабрика. Креслата нямат откат. Липсват и джобовете с торби за повръщане и бордни списания. Упътванията за безопасност са залепени на иначе голите им гърбове.
Сред излитане връчиха по едно пооръфано бордно списание на всеки блок места. На челно място бе обява, че всяко кресло във всеки самолет на Раянеър най-скоро ще получи нови индивидуални видео-аудио табла. Освен това, сред обичайните статии за прелестите на градове, до които лети Раянеър, имаше и ценоразпис за напитките и храната на борда. Те са скъпички и не особено взрачни в сравнение с онова, което предлагаше Бъзз (сляла се в Раянеър преди три години НТА). Да кажем, Макдоналдс на двойна цена.
Бордните домакини (до една ирландки -- Раянеър е ирландска фирма, а заплатите в родината й са нисички -- но пъти по-високи от българските) разнесоха храна, кафета и чайове, след което обявиха продажба на купи-и-изтрий лотарийни билетчета с награда Рено Меган или безплатен (еднопосочен) полет. Въпреки обещанието, че шансът за последната награда бил 1:100, не очаквах някой да спечели, но една млада германка в реда зад мен се развика весело, та току съдбата й се усмихнала. Билетчетата бяха по едно евро.
Вече в началните стадии на захода домакините направиха представяне на разни стоки за продан. Безмитни стоки в границите на ЕС няма, но предлаганата гама напитки и парфюми бе на цени, сходни с тези в България и поне два пъти по-евтини от тези в Англия. После минаха и с отработени жестове си издърпаха бордните списания...
Ерфурт се оказа футуристичен телескопичен мостик лепнат към старо соц летище от „Де-де-ер цайт"-а [времето на ГДР]. (То мостикът на Раянеър му е през оная работа, щот пътниците му неминуемо ползват кракомобил за наземно придвижване.) Чакахме къде три четвърти час да се извърти багажа на една лента, видяла доста (но поединични) Ил-14 и Ан-24. Качихме се на автобус и тримцата платихме 36 евро за 110-те километра до Лайпциг.
В Липиска научихме, че Алтенбург било закрито (само за Раянер, де) от Тюрингското местно правителство, защото по заходите имало древни гори, които не бивало да се изсичат и др. На практика, местните власти искат да развиват Ерфурт, че нъл са вложили народна пара в телескопичния мостик...
Ка да е, вчера заран отиваме на Лайпцигската гара за отобуся до Алтенбург. Доди рейса, вече пълничък с хора от някъде другаде, нафърля шофьора багажите отдоле и ни взема 24 евро такса до Ерфурт -- малкият бил безплатен. Ха сега вър, та си издействай надвзетите преди 12 евро!
И зема тоя ми ти рейс да спира на всяка керемида. Тук автогаричка, там ручейче, тамо дървенце -- насякъде спира и чака по драй минутен. Хеле ха, довлякохме се до прословития Алтенбург на време за (вече отменения) полет в 1200 часа. Градчето се оказа крайно бедно и по социалистически оръфано едно време видяло добри дни средище, пълно догоре с грозни съветски казарми от 1950-те години и още по-грозни чисто съветски пънелки от 70-те години. По фасадите -- избелели лозунги „Выполним программу ХХV конгресса КПСС!". На път към „гарадока" при летището фразеологията се смени -- „Не курить!" и „Соблюдай социалистическую гигиену!"
Аерогарата в Алтенбург е строена по технологията „Баба Яга", известна отдавна в зимните курорти из България, с добавка на грозна бяла пластмасова дограма и евтини фаянсови плочки. И голяма, деба -- има къде 200-250 кв. м площ -- абе, за апартамент на многодетно семейство бая си я бива. Отпреде се надръндил народ с посърнали сурати, който се впусна да се катери в автобуса.
От Алтенбург със социалистическа дисциплина, ако не и гигиена, се придвижихме до Ерфурт. Там -- пълен „шламферай" [нещо като хаос]. Натикаха ни в една стаичка дето криво-ляво става за Ан-24. В една ниша има магазинче, а в друга -- кът на пушача. Последният се ръзсмърдя далеч извън пределите си за броени секунди, за всеобщо и гласовито одобрение на многото бебета, които пътуваха него ден. Бе доста така соц сценка, която ми напомни за прякора на Раянеър -- Ейре О'Флот. [На английски Аэрофлот се произнася Еърофлот, името Ирландия на ерс е Ейре, а това с О-то и апострофа напомня ирландско фамилно име... Та, получава се нещо като ирландска авиокомпания с всичкия изискан финес на съветския гигант.]
Доди айропланя с 15-ина минути аванс, изреди се манифестацията слизащи и по едно време ни отприщиха от стаичето. Няма деца, няма инвалиди -- на общо основание вър са бъхтай. Как сме се оправили ний си знайм, но все пак намерихме свободен блок от три места близо до предния вход. Полетът бе като преди, с интересно смесване на фабрична новота и запах от маратонките на евтинжосите, дет ползват Раянеър, и дет не соблюдают социалистическую гигиену.
В Станстед докато направихме малкия маратон от портала до багажната зала куфарите вече бяха на конвейера. Тоя път от летището до Лондон пътуването отне близо четири часа -- в центъра тече масова лудост за изкупуване на следколедно преоценени стоки.
Всичко 12 часа, с едночасов полет в средата!
Алтернативата би била да ползваме Луфтханза от чисто новото летище Лайпциг-Хале в Шкойдиц и да пристигнем в Хийтроу. Общото спестяване на време би възлязло на три-четири часа, а на нерви -- на бая повече. Но пък удоволствието би ни излязло стотина лири повече...
Що се отнася до самия Раянеър, който естествено файв мъни не дава за наземните трудности или леснотии, както самолетите, така и управляването им и обслужването (е, така де...) в тях бяха на добро ниво -- всичко блести, мирише на чисто, с изобилие от усмивки и непринудено и лесно чувство за хумор. Нещо, което българска авиокомпания би могла да постигне с лекота -- ако преди това по хирургически път отстрани комплексираната предвзетост на личния си състав.
Бих ли летял с Ейре О'Флот пак? Хмм-м... ... мм-м-м-.... да, ама само ако съм сам. С трима всяко пътуване стърже по нервите тройно повече, а такова с НТА си има и други вградени нервостъргачки.
Но това съм аз. А си представям как вече милионът и кусур български емигранти, студенти и гурбетчии приветства първите евтини полети...