Впечатления от Ryanair

[ски]

Това го пускам и другаде. Извинения, ако сте го видяли и там.

Поканиха ни цузамен-барабар на семейно гости в Германия и на 2 декември по интернета купих виртуални билети от Раянер за полети между Лондон Станстед и Лайпциг Алтенбург. Трите ни двупосочни билета (отиване на 19 декември и връщане десет дни по-късно) бе 240 лири или около 720 лв с всички данъци и такси.

По разписание полетите трябваше да траят час и 25 минути всеки, но на отиване блоковото време на полета бе 65 минути, а на връщане (срещу преобладаващите ветрове) -- 80 минути. По разписание „обръщането" на самолета трае 20 минути, но и в двата случая авиокомпанията си бе вградила ардъм за над половинчасови престои на земята.

(Предполагайки еднакви данъци, двупосочно пътуване за един човек по тричасовия маршрут между Лондон и София би възлязло на къде 175 лири или 205 евро/510 лв. (Демек, българска НТА би могла спокойно да предложи цена от порядъка на 480 евро, ако не и по-ниска, по тоя маршрут.) Обилният ми и скъпо придобит опит говори, че средното спестяване спрямо обикновените авиокомпании би било от порядъка на 30-40 евро. Но добавям, че сравнително късното ни резервиране и върховия коледен период биха добавили значителни допълнителни разходи -- от порядъка на 150 евро на човек.)

Денят преди да тръгнем получих имейл, че летище Алтенбург било временно закрито, и че вместо дотам, полетът щял да бъде до Ерфурт -- бая по-далечко от Лайпциг, отколкото и без това далечния Алтенбург. Е, кво да прай чиляк, кат са й фанал на хорото...

Станстед е на два часа от нашия кът на Лондон и пътуването с такси отне 60 лири. При това се наложи да ставаме по тъмни доби, след къс и незадоволителен сън. На портала повикаха за качване първо родителите с деца, което ни спести значителни нерви. Останалите пътници с настаняват „по социалистически" -- без индивидуално посочени места. Това не предизвика особени търкания, но бих казал, че със сигурност взима дан от по-нервни съпружески двойки. Самолетът бе чисто нов 737-800 с мирис на фабрика. Креслата нямат откат. Липсват и джобовете с торби за повръщане и бордни списания. Упътванията за безопасност са залепени на иначе голите им гърбове.

Сред излитане връчиха по едно пооръфано бордно списание на всеки блок места. На челно място бе обява, че всяко кресло във всеки самолет на Раянеър най-скоро ще получи нови индивидуални видео-аудио табла. Освен това, сред обичайните статии за прелестите на градове, до които лети Раянеър, имаше и ценоразпис за напитките и храната на борда. Те са скъпички и не особено взрачни в сравнение с онова, което предлагаше Бъзз (сляла се в Раянеър преди три години НТА). Да кажем, Макдоналдс на двойна цена.

Бордните домакини (до една ирландки -- Раянеър е ирландска фирма, а заплатите в родината й са нисички -- но пъти по-високи от българските) разнесоха храна, кафета и чайове, след което обявиха продажба на купи-и-изтрий лотарийни билетчета с награда Рено Меган или безплатен (еднопосочен) полет. Въпреки обещанието, че шансът за последната награда бил 1:100, не очаквах някой да спечели, но една млада германка в реда зад мен се развика весело, та току съдбата й се усмихнала. Билетчетата бяха по едно евро.

Вече в началните стадии на захода домакините направиха представяне на разни стоки за продан. Безмитни стоки в границите на ЕС няма, но предлаганата гама напитки и парфюми бе на цени, сходни с тези в България и поне два пъти по-евтини от тези в Англия. После минаха и с отработени жестове си издърпаха бордните списания...

Ерфурт се оказа футуристичен телескопичен мостик лепнат към старо соц летище от „Де-де-ер цайт"-а [времето на ГДР]. (То мостикът на Раянеър му е през оная работа, щот пътниците му неминуемо ползват кракомобил за наземно придвижване.) Чакахме къде три четвърти час да се извърти багажа на една лента, видяла доста (но поединични) Ил-14 и Ан-24. Качихме се на автобус и тримцата платихме 36 евро за 110-те километра до Лайпциг.

В Липиска научихме, че Алтенбург било закрито (само за Раянер, де) от Тюрингското местно правителство, защото по заходите имало древни гори, които не бивало да се изсичат и др. На практика, местните власти искат да развиват Ерфурт, че нъл са вложили народна пара в телескопичния мостик...

Ка да е, вчера заран отиваме на Лайпцигската гара за отобуся до Алтенбург. Доди рейса, вече пълничък с хора от някъде другаде, нафърля шофьора багажите отдоле и ни взема 24 евро такса до Ерфурт -- малкият бил безплатен. Ха сега вър, та си издействай надвзетите преди 12 евро!

И зема тоя ми ти рейс да спира на всяка керемида. Тук автогаричка, там ручейче, тамо дървенце -- насякъде спира и чака по драй минутен. Хеле ха, довлякохме се до прословития Алтенбург на време за (вече отменения) полет в 1200 часа. Градчето се оказа крайно бедно и по социалистически оръфано едно време видяло добри дни средище, пълно догоре с грозни съветски казарми от 1950-те години и още по-грозни чисто съветски пънелки от 70-те години. По фасадите -- избелели лозунги „Выполним программу ХХV конгресса КПСС!". На път към „гарадока" при летището фразеологията се смени -- „Не курить!" и „Соблюдай социалистическую гигиену!"

Аерогарата в Алтенбург е строена по технологията „Баба Яга", известна отдавна в зимните курорти из България, с добавка на грозна бяла пластмасова дограма и евтини фаянсови плочки. И голяма, деба -- има къде 200-250 кв. м площ -- абе, за апартамент на многодетно семейство бая си я бива. Отпреде се надръндил народ с посърнали сурати, който се впусна да се катери в автобуса.

От Алтенбург със социалистическа дисциплина, ако не и гигиена, се придвижихме до Ерфурт. Там -- пълен „шламферай" [нещо като хаос]. Натикаха ни в една стаичка дето криво-ляво става за Ан-24. В една ниша има магазинче, а в друга -- кът на пушача. Последният се ръзсмърдя далеч извън пределите си за броени секунди, за всеобщо и гласовито одобрение на многото бебета, които пътуваха него ден. Бе доста така соц сценка, която ми напомни за прякора на Раянеър -- Ейре О'Флот. [На английски Аэрофлот се произнася Еърофлот, името Ирландия на ерс е Ейре, а това с О-то и апострофа напомня ирландско фамилно име... Та, получава се нещо като ирландска авиокомпания с всичкия изискан финес на съветския гигант.]

Доди айропланя с 15-ина минути аванс, изреди се манифестацията слизащи и по едно време ни отприщиха от стаичето. Няма деца, няма инвалиди -- на общо основание вър са бъхтай. Как сме се оправили ний си знайм, но все пак намерихме свободен блок от три места близо до предния вход. Полетът бе като преди, с интересно смесване на фабрична новота и запах от маратонките на евтинжосите, дет ползват Раянеър, и дет не соблюдают социалистическую гигиену.

В Станстед докато направихме малкия маратон от портала до багажната зала куфарите вече бяха на конвейера. Тоя път от летището до Лондон пътуването отне близо четири часа -- в центъра тече масова лудост за изкупуване на следколедно преоценени стоки.

Всичко 12 часа, с едночасов полет в средата!

Алтернативата би била да ползваме Луфтханза от чисто новото летище Лайпциг-Хале в Шкойдиц и да пристигнем в Хийтроу. Общото спестяване на време би възлязло на три-четири часа, а на нерви -- на бая повече. Но пък удоволствието би ни излязло стотина лири повече...

Що се отнася до самия Раянеър, който естествено файв мъни не дава за наземните трудности или леснотии, както самолетите, така и управляването им и обслужването (е, така де...) в тях бяха на добро ниво -- всичко блести, мирише на чисто, с изобилие от усмивки и непринудено и лесно чувство за хумор. Нещо, което българска авиокомпания би могла да постигне с лекота -- ако преди това по хирургически път отстрани комплексираната предвзетост на личния си състав.

Бих ли летял с Ейре О'Флот пак? Хмм-м... ... мм-м-м-.... да, ама само ако съм сам. С трима всяко пътуване стърже по нервите тройно повече, а такова с НТА си има и други вградени нервостъргачки.

Но това съм аз. А си представям как вече милионът и кусур български емигранти, студенти и гурбетчии приветства първите евтини полети...

[harrier]

Интересно. Този прекрасен разказ ми даде поводи за нови размисли по въпросите, свързани с нискотарифните превозвачи. Питър, летял ли си преди с други НТА? Би било интересно да разкажеш и за тях, да видим в какво се различават отделните "евтини" превозвачи".

[Anto]

Ryanair sa mnogo po-eftini ot Easyjet, kato zapazvash bileti vuv advance. Sledvashta sedmitsa shte letia do Derry sus tiah na edin ot poslednite 737-200. Poleta struvashe samo £1.99 na otivane i £2.99 na vrushtane, no bez letishtna taxa. imalo e i sus tiah poleti za 1p bez letishtni taxi ot london.

[ски]

Да, с НТА-та съм летял доста. Някои по-екстремни "пичатления":-

---

Върджин Експрес Лондон-Брюксел-Рим и обратно през 1999 г. Беше странна история. Очакваш нещо като социализма в ГДР -- "скромна достатъчност", а всъщност получаваш нещо като социализма в СССР -- бизнес класа (е, айде, добре -- не чак класа, а просто перде между два иначе идентични реда кресла). Причината е, че авиокомпанията летеше и от име на САБЕНА. В червения самолет дават пластмасова чашка с кафе, опакована посредством кухненско фолио с чаена бисквитка. И така -- седнал си до САБЕН-ец, който е платил 300 лири, топиш бисквитка досущ като неговата в кафето, а си платил само колкото едно такси до летището.

Инак голям резил. В Брюксел (Завантем станало супер гадно летище, впрочем) Върджин-ците бяха наредили по един викач на всеки стотина метра, който да вика "Аре, бе, че си изпуснахте връзката, егати!" На сред аерогарата спрях, да купя на възрастната си леля белгийски бонбони. Един викач тутакси ми кацна на врата да съм барзал. Вадя кредитната карта, продавачката се мая минута-две -- и бегом към портала за Рим. Да, ама си забрайх бонбоните от зора, дето оня ми го даваше, деба нихните мами, деба язе!

На връщане, в Рим закъсняхме ОСЕМ часа и летяхме заедно със следващия полет. Никво извинение, никво обяснение. Качваме се на самолета, карат ни да слизаме и да се редим отново в стройни редици според полетния номер. Бе големи тъпанари, тия хора, да не говорим за гадняри! В Брюксел пак тоя номер с търчането и викането. Те повече викачи имаха от българската армия. Качваме се и пак настава голяма бъркотия. Де се бил дянал някой си бен Ладен ли беше, къф беше, че багажът му бил на борда, а него го нямало. Висяхме къде час така. По едно време жена ми вика "тия изроди махат багажа отдолу, бе!" Гледам -- не лъже момичето: фърлят куфари от бажагника като за олимпийско. Докат да се развикаме и нашият го фърлиха, говедата. И командирът пали и заминава. В Хийтроу -- бунт направо. След два дни некви кретени ни донесоха горкия куфар, ама вече се бяхме разсмърдели наляво и надясно. Чак Ричард Брайсън ни писа извинения (извини се, че вече не бил замесен с Върджин Експрес)

Изобщо, забрави!

---

Бъзз (по-ингилизский язикъ, то ще да рече онуй, дето по-нашенский му сh вика "бръмм-мъ". Сиречъ, катъ пчеличка всhкой день да сw снове насамъ-натамъ по начинъ плодотворенъ и безъспиренъ.) Станстедъ-Шонефелдъ и обратно, 2001 г.

Суперъ! БАе 146 (аеропланъ, с който отколе е знайно [но явно не и Хемусъ Еру], че прокопсия нhма) -- старичъкъ, кърпеничъкъ, ала чистичъкъ и ароматничъкъ кат праведна вдовица на задушница. Готини каки, та и весели. Евтина, но питателна храна и пития безалкохолни от най-височайший класъ. Навременностъ европейска, до самата секунда. Всеобща оправностъ, изпълваща человека с любовъ към ближния, благотворна за душевното му здравие отпуснатостъ, наредъ съ дейна за брачното му и служебно щастие активностъ.

---

ИйзиДжет (то ще да рече ЛекоЛет). Средными работами. Лондон-Глазгоу и обратно няколко пъти. Все евтиния -- в сравнение със скандалните стотина лири, дето земат за треня, за техните удобни Боинги 737-700 плащаш къде 40-50 лири (колкотъ за отобусъ).

---

Анто -- прав си, Раянеър е най-евтината НТА. Както казва Майк О`Лиъри, "Oi don't give a flyin' fock fer nott'n else but low furrs. Oi mean, if you knew a supposedly free bleed'n sandwich in actual fact cost you a hundred bloody yooro, wouldn't it stick in your gullet!?" Та лонг лив Майки бой!

[ски]

Оо! Забрайх сам доаена! Със Southwest еднаж летях у Щатите. Мидуей (Чикаго) до Сейнт Луис, 1995 г. Средна работа. Дават пакетче печени фъстъци и чашка водица. Бордните домакини се славят с духовити изказвания от рода на "Пичове, командира вика да ви кажа, че сега се готвим да излитаме. Нали знаете -- билетите ни са евтини до смърт. Ама работата е, че тая евтиния си я избиваме някак си. Та онези от вас, дето са до прозорците да вземат греблата, разположени под седалките, да ги пъхнат през прозорците -- и да гребат ЯКО!!!" Но всъщност не помня никакви подобни изказвания, поне на моя полет. За разлика от останалите ми НТА-та, тази дава билет като билет, с ръка да го пипнеш (е, на времето хората още си мислеха, че "интернет" е няква черна кутия, която слагаш до видеото под телевизора).

Друго какво... А, славят се с десетминутните си "обръщания" на самолети, но помня, че в нашия случай процесът им отне къде 20-25 мин. -- наблюдавах го от порталната зала в аерогарата. Мидуей е страхотно симпатично летище в сравнение с О`Хеър (нещо като сравнение между Враждебна след ремонта през 2000 г. и ивицата Газа).

[toni75]

Темата е за впечатления от Ryanair, но след като се отвори дума и за други НТА, ще взема и аз да споделя моите впечатления, та да можем да направим по-пълно сравнение.

Аз съм летял само с немски НТА: Germanwings и HLX. И с двете мнoгoкратно, така че е съвсем “законно” да ги съпоставям.

Това което най-много уважавам в немските НТА, е че (за разлика, т.е. в пълна противоположност на подхода в Ryanair) кацат изключително само на големите европейски летища. Това спестява на пътника ред неудобства, за които скипаджията вече спомена. В Германия обществения транспорт като цяло е много добре организиран, а този до големите летищa в частност – още по-добре. Не зная какви такси плащат за кацане там, но горещо се надявам това да не им “изяде главите” при (както се оказва) жестоката конкуренция в лицето на Ryanair.

В самолетите няма запазени места. Качването/избирането става в следния ред:
1) Инвалиди и семейства с малки деца
2) Пътници с номера на бордните карти 1-50
3) Пътници с номера на бордните карти >50
Интересното е, че тази последователност се спазва доста стриктно, дори и на не-немските летища.
Имах един случаи в Щутгарт, когато, по изключение, бях пристигнал на летището сравнително късно и бордната ми карта беше с номер > 50. Естествено не исках да се примиря с съдбата си и реших с нахалство да се опитам да вляза с предишната група пътници (за да си хвана добро място за спотинг до прозореца ). За нещастие каката на геита с усмивка, но и с неочаквана за мен решителност ми охлади набързо ентусиазма и трябваше да подвия опашка.
Напълно според очакванията, пътниците предпочитат креслата до прозореца. Така че, ако трима веселяци, които летят заедно, искат да седят един до друг имат следните възможности:
1) Ходят рано на летището
2) Игнорират наличието на пътека между двата реда седалки (тя и без това е съвсем тясна )

Храната на борда не влиза в цената на билета. Асортимента от сандвичи, напитки и сладки десерчета тип "сникерс”, които предлагат, струват точно толкова, колкото и в заведенията на летището. Щом ще смятаме във валута “макдоналдс”, бих казал че коефициента е ~ единица.
Случвало ми се е един-единствен път да получа “аванта” от бордните домакини: беше в HLX по маршрут Венеция-Щутгарт. Доста съм си мислил каква ли беше причината и като сравнявам с другите ми НТА-полети бих казал, че е заради необичайнo голямото закъснение на самолета във Венеция: имаше ИЗКЛЮЧИТЕЛНО гъста мъгла и излетяхме с ~5 часа закъснение. Дали за това или заради нещо друго, сърцата на стюардесите се размекнаха и на борда всеки пътник получи безплатно по едно шоколадово десертче.

Оборудването на салона е като в нормална туристическа класа. Не се набиват в очи никакви прекалени икономии. За всеки има бордно списание, на които изрично пише че може да се взима за в къщи. Като стана дума за икономии, се сещам за една в Germanwings: бордните карти са за мнoгoкратна употреба. Ламинирани са и на тях пише единствено номера и инструкциите за поредността при качване. На геита, преди да те пуснат в автобуса, ги събират и като пътниците се качат, ги подреждат във възходящ ред на номерата им, да са готови за следващия полет.
Но това, както казах, е само при Germanwings . При HLX бордните карти са съвсем нормални, хартиени.

Цените на козметиката и другите стоки, дето ги продават на борда никога не съм ги гледал, за това трябва да питам жена ми. До сега обаче не е давала зор да купуваме нещо, така че едва ли са особено евтини.

Впечатленията ми за обслужването, точността на полетите и т.н. са отлични, като се изключи случая, за които вече споменах и за които бяхме "обезщетени"

Ако трябва да тегля чертата и да избера едната от тези две НТА еднозначно бих посочил HLX. И причината, макар за някого да е малко странна, е, че при тях като си търсиш полет в интерент, винаги дават цените с включени данъци и такси. Така висенето пред компютъра в търсене на евтиния билет е някак си по-приятно. Germanwings до преди около година правеха същото, но оттогава нещо им стана (взеха да се опитват да подражават твърде много на Ryanair, без да знаят че тех скоро нема да могат да ги стигнат ) и сега преди да натиснеш бутона “Купувам” към цената се прибавят и ред такси, за големината на които, въпреки усилията ми, така и не съм намерил никаква зависимост. Поради тази причина Germanwings се наредиха автоматично зад HLX в моята ранглиста на НТА. Те пък пустите имат по-атрактивни дестинации, така че колкото и да се опитвам, не мога да мина без тях.
---

Затова пък доста напред в ранглистата (дори преди HLX ) се нарежда Condor, с които летях за пръв и последен път преди 4 месеца. Condor също вече следва да ги броим за НТА, макар че те не са класическа такава (колкото и да се мъчат в последно време да си създават такова реноме).

Приличат на НТА по това, че най-евтините им билети са на цените на НТА и че самите билети са “електронни”.
Различават се по… всичко останало :
- в цената на билета влиза храна, която за презокеанските полети дори е топла;
- билетите са със запазени места;
- предлагат check-in на предишната вечер;
- в някои полети позвoляват превозването на специален багаж (голф-, ски-оборудване) над обичайните 20 кг;
- в B767, с които се изпълняват презокеанските полети, има и първа класа с редица допълнителни екстри като например персонален DVD-player, на които да гледаш филми;
- на всичкото отгоре, понеже Condor малко или повече се явява дъщерно дружество на Lufthansa, за всеки полет се начисляват точки от програмата Miles-And-More: точно толкова, колкото при полетите на LH;

Кажете ми, как да не обича човек такава авиокомпания.

За Condor има по-подробна дискусия тук http://forum.bgspotters.net/viewtopic.p ... sc&start=0

[ски]

[Апостол]

[Делян]

[mitkobiker]

[tsonpen]

[harrier]

[AiBOJ]