Докато няма научени уроци от инцидентите с асансьори и желание (или натиск) за промени в дизайна, целящи минимизиране на жертвите, загинали ще има
Родители, които пращат децата си сами, повдига множество въпроси около родителските им способности и най-вече създава работа на социалните работници.
Независимо от възрастта на пътниците, те могат да огладнеят или да имат нужда от тоалетна. И това е ясно как се решава - с микрофон и NLP - съвсем като дигиталния асистент в мобилния ви телефон - пътникът казва на глас, че е гладен и получава информация какви ресторанти и закусвални има и след колко км са - информацията се извлича през АПИ-то на Гугъл Мапс. Пътникът казва коя закусвалня предпочита и колата ще спре.

Същото е с тоалетните. Решенията с прилошаването са 2 - или вече споменатото (с микрофона), или разпознаване на пътниците и присъединяването им към контекста, в който оперира системата за управление на автомобила. Тогава колата ще знае, че се вози детето Хикс, на което му прилошава и още от началото на пътуването ще адаптира управлението.
"колкото повече елементи в системата, вероятността някой да откаже пропроционално нараства" е проблем, ако системата зависи от всички елементи за правилната си работа. Увеличаването на елементите с redundant елементи й позволява да работи за всяка линейна комбинация, съдържаща поне даден брой елементи от всеки вид. По-простичко това изглежда така - ако имаме 2 типа елементи и всеки тип е представен от 5 инстанции на елемента, и системата се нуждае от 2 елемента от всеки тип, за да работи правилно, системата не е застрашена при отказ на до три елемента от всеки вид. От друга страна, ако имаме 10 типа елементи с по 1 представител от всеки тип и системата се нуждае от всичките си елементи, за да работи, то повредата само на 1 елемент, независимо кой е той, ще има много лоши последици за цялата система. Във втория случай пропорционално нарастващата вероятност за отказ на елемент е проблем, в първия - не е.
Компютрите "абдикират" сега, защото така са построени - с усвоените от авиоиндустрията към момента технологии. Наличните вече алгоритми съществено се различават - те не са статични, нямат краен брой ситуации, които са предварително зададени. Съвременните алгоритми оценяват ситуацията и вземат решение, което е релевантно в тази ситуация/контекст. Както точно - по-назад го обсъждахме - сензори сенсват средата и предават данните, системата оценява кои данни са коректни и кои не, съобразно контекста и пак съобразно контекста взема решение. Какви точно алгоритми ползва системата - има много възможности - някои от добре изучените са Мрежи на Бейс и Вериги на Марков. Как работят те - има литература - там пише.
Когато (ако) излязат докладите защо са паднали 400-те дрона, ще може да ги коментираме. Може да са свалени, може да са паднали поради човешка грешка - на хората, които са ги управлявали.
Болният пътник го коментирахме по-назад - той и сега се оплаква на стюардесата, а не на пилота.
Имплементацията на интерфейсите няма общо с технологията и алгоритмите - неуместна имплементация е дизайнерски проблем, а не технологичен. Не търсете проблем там, където го няма....
