Радионавигация накратко – NDB
Още в началото на развитието на авиацията се стига до прост извод – визулната ориентировка по време на полет е неефективна в по-комплицирани метеорологични условия. Затова се започва търсене на ново решение за навигация – разжда се радионавигацията. С развитието и през годините се стига до три основни средства за радионавигация – NDB, VOR и DME.
NDB (Non-Directional Beacon)
Състои се от наземно (NDB или на български ПРС – Преводна РадиоСтанция) и бордово оборудване (ADF – Automatic Direction Finder или на български АРК – Автоматичен РадиоКомпас)
Принцип на действие: NDB излъчва еднакъв по сила радиосигнал във всички посоки в диапазонът от 190 kHz до 1750 kHz. Излъченият сигнал се приема от антената на ADF, която има формата на затворен контур. Когато контурът лежи в равнина съвпадаща с посоката на сигнала, в нея се индуцира максимално напрежение. Когато тя е перпендикулярна на посоката на сигнала, в нея се индуцира минимално напрежение. Така след усилване на тези напрежения се определя точната посока от която идва сигналът.
Използване: Най-простите и най-често срещани ADF индикатори в кабините на ВС се състои от показалец – стрелка и магнитна роза (като на компас). При приемане на сигнал в посоченият диапазон, приемникът определя посоката, от която идва и премества стрелката да сочи към станцията. Така ако например летим с магнитен курс Север (360) и сме настроили ADF на честотата на NDB, което се намира точно на юг от нас (зад нас) стрелката на ADF ще сочи посока Юг – 180. Ако станцията е на запад от нас – курс 270 и т.н.
При такъв начин на действие NDB се използва за няколко вида радионавигация:
Трасова – трасовите NDB са с по-голям обхват и до скоро бяха активни участници в радионавигацията по време на полет. На практика използвайки NDB всяко ВС може да долети до нея, а след достигането и да отлети по желан курс, към друго NDB или някакъв друг вид навигационно средство. В България например в момента съществуват четири самостоятелни трасови NDB станции (Вакарел – WAK, Божурище – BOZ, Русе – RUS и Девня – DWN).
Летищна – летищните NDB станции се използват за водене на ВС по време на заход за кацане. Обикновено са два броя разположени по правата за кацане – по-близката до прага наричана близка приводна, а по далечната – далечна. Често пъти се използва само една приводна.
С помощта на летищните ПРС се извършва инструментален заход за кацане по NDB. В общи линии принципът при наличие на две приводни е следният – захождащото ВС долита под произволен, но удобен за захода курс и на точно оппределена височина до далечната ПРС. При пресичането и прави завой към близката приводна и започва снижение по предварителен разчет, така че да пресече близката приводна на точно определена височина. След достигане на близката приводна, е необходим визуален контакт с полосата, за да се продължи кацането – ръчно. При липса на визуален контакт, кацането се прекратява и се използва друг способ, изчаква се подобряване на условията или се отлита до запасното летище.
NDB навигация в двата си вида, трасова и летищна, се използва все по-малко и предимно от военната авиация от бившият източен блок. По-модерният начин за радионавигация, чийто залез също приближава е VOR.
следва...
Технически въпроси
Назад към Авиация + Авиационни новини
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта