История на авиацията в България

[Георги Николов]

24 декември 1919 година - начало на гражданската авиация в България , пред 90-та година от създаването й.

След Първата световна война на България са наложени позорните условия на Ньойския договор. Той е подписан на 27 ноември 1919 година в Парижкото предградие Ньой и това е името с което остава в историята. Според договора България изгубва излаза си на Бяло море и 11 278 квадратни километра от територията си , а именно Западна Тракия /град Ксанти , Гюмюрджина и Делеагач / , град Струмица и областта , Босилеград, Цариброд и няколко села в областта на град Кула. Чрез договора се потвърждава и отнетата от Букурещенския мирен договор от 1913 година / с който приключва Междусъюзническата война / Южна Добруджа . На България са наложени репарации на стойност 2,25 милиарда златни франка и задължение да достави 70825 глави добитък и 250 000 тона въглища. Към военните ограничение спада и това , че цялата ни военна авиация се конфискува . На България се разрешава да има само гражданска авиация и самолетите трябва да се закупуват от победителите във войната . По разбираеми причини , предлаганите самолети са скъпи и с ниско качество и това става причина за създаване по-късно на българско авиостроене . Преди това българските авиатори скриват от Комисията на победителите , годните самолети , които са разглобени и добре консервирани. Така те са спасени от конфискация. Ремонтирани и сглобени тайно след подписването на договора са в летателна годност. По нареждане на правителството в периода от 24 декември 1919 година до 21 януари 1920 година тези самолети започват да превозват поща между големите градове . След като опита завършва с успех, в началото на 1920 година правителството създава към Министерство на железниците „ Отделение за въздухоплаване“ . За първи негов началник е назначен Асен Агов , обществен деец и авиатор, който създава основата на гражданското въздухоплаване . На 15 юли 1924 година „Отделение за въздухоплаване“ се преобразува в „Дирекция по въздухоплаване“.
В края на 1924 година броя на новозакупените самолети от „Дирекция по въздухоплаване“ достига 17 . От тях 12 са пощенски , два учебни и три хидроплана .

[Георги Николов]

Майор Симеон Петров - Световно известен и една забравена българска легенда

Симеон Петров е роден 1 септември 1888 година /14 септември 1888/ град Русе. Служи в 4-ти артилерийски полк в София. В края на на 1911 г. от Министерството на войната са направен разчети за подготовка и създаване на първото аеропланно отделение, за подготовката на 13 пилоти и 6 механици и са отпуснати 160 000 лв. за закупуване на 5 аероплана. Те са изпратени в различни европейски страни да се обучат за пилоти и механици. Първи завършват обучението си, офицерите изпратени във Франция и се завръщат в края юли 1912 г. В групата от пет офицери попада и поручик Симеон Петров, който успешно издържа изпитите. По време обучението си във Франция в школата на Луи Блерио с поручик Петров става инцидент. След като се обучавал 3 месеца за пилот по време на полет двигателя спира. Благодарение на самообладанието и качествата на самолета той успява да се приземи успешно. По-късно ще се окаже , че това е първото успешно кацане на самолет със спрял двигател в света. Всички такива случаи са завършвали с катастрофа. Симеон Петров става благодарение на френската пресата почти национален герой. Френските пощи издават специална картичка с описание на неговия подвиг. Това помага да се запознае с най-добрите пилоти на Франция и да установи с тях близки приятелски отношения. Получава френско свидетелство за пилотиране, бревет № 949 от 25.07.1912 /7.08.1912/година , което му дава международни права / да лети навсякъде по света/. След завръщането си в България на 13 август 1912 г /26.08.1912/ извършва първия полет с първия самолет закупен от България "Bleriot XXI". След което заминава за Русия за да закупи самолети за България. Връща се през октомври и заминава за фронта. Той е първия пилот, извършил нощна бомбардировка на 7 ноември 1912 г и пръв в света на 14 март 1913 г лети над противникова столица Цариград. Симеон Петров конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.
На 26 ноември 1915 година се създава Аеропланното училище и майор Петров е назначен за негов началник. По време на Първата световна война е началник на II-ро аеропланно отделение.
След края на войната влиза в управата и на Аеропланната работилница - Божурище, като през 1917 година е изпратен в Германия за да проучи организацията на подобни работилници. Като началник на Аеропланното училище и член на управата на Аеропланната работилница -Божурище има неоценим принос в запазване на летище Божурище. Според Ньойския договор всички самолети на България са конфискувани , хангарите и работилниците трябва да бъдат сринати , а пистата изорана. Неговата известност и приятелствата с френските офицери спасяват Божурище.
След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. той създава дружеството "СИМОНАВИЯ" (от СИМеОН АВИАтора), което най-първо внася от Франция грамофонни плочи, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е "Орфей". Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.

През 1947 г. то е национализирано и е преименувано "Балкантон". Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод. Умира, забравен от всички, през 1950 г. в София.

[merlin]

[Георги Николов]

Благодаря за добрите думи. България е била седма авиационна сила в света след САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Русия /бившата Руска империя/ и Италия. Не случайно, често противниците ни по време на Първата световна война са използвали тактическа маневра „да си плюят на петите и да бягат“ още щом забележат български самолет. Българските пилоти стават известни с бойния си дух и завидни пилотски умения. За това и разправата с българската авиация след войната е толкова жестока. В България започва да излиза и едно от първите авиационни списания в света „Към небето“ на 1 ноември 1911 година.